Дамското бельо в началото на миналия XX век.

През първото десетилетие на ХХ в. модно ориентираната жена трябва да бъде с много тънка талия, като постига това чрез корсет. За него казват, че „представлява твърде сковаващ скелет от метални или дървени пръчки, облечени в плат”. Той стяга жените като в менгеме, като в  ”чудовищна броня“. Декорират го с красиви бродерии, тюлове, дантели, панделки. Корсетът се използва и за доказване на изневери. Мъжете сутрин правят малки възелчета с шнурчетата на корсета, а вечер ги проверяват. Корсетът е с различна дължина, но в началото на миналия век, той достига почти до коляното. Той започва да поддържа и новосъздадения аксесоар – чорапите. Те се закрепват чрез жартиери, които стават неразделна част от корсета. А той чрез метала или дървото, поставяни в него, причинява безкрайни мъки на жените. Това неестествено оформяне на тялото на жената среща силно неодобрение на привържениците на доброто здраве. Лекарите започват да обясняват, че корсетите пристягат тялото толкова силно, че сплескват вътрешните органи и деформират ребрата. По това време често срещано явление е, жена да припадне, но това се счита за проявление на деликатната женска натура. А всъщност тя просто не може да диша.

След 1912 г. започват да се правят корсети от еластична материя, които имат по-различна структура и позволяват по-голяма свобода на движенията. Корсетите са от батиста, атлас, коприна, сатен, лен, „лъскав плат с копринени ластици“, в бял, кремав, розов, син, небесносин, зелен, екрю, жълт цвят, на надлъжни райета, на бяла основа с втъкани цветни нишки (бяла батиста с втъкана коприна) и т.н. Украсени са с дантели, панделки, ширити, цветчета, звездички, бродерия върху коприна.

От Париж нахлуват купуват гащи с дълги крачоли (панталон), ризи, фусти, комбинезони, комбинезон-гащи, нощници, матинета. Гарнирани са с ръчни и фабрични дантели, с кордели, къдри, волани, рюшове, плисета, с фестони, с „английска бродерия“, с „ажури и ръчно везане“. В бита навлиза и трикотажното долно облекло, плетените на машина кюлоти с различна дължина на крачолите, ватените, памучните, копринените и вълнените гащи.

Първата световна война  променя всичко, появява се напълно нов дамски силует – обусловен от налагащата се самостоятелност и ангажираност на жената. Все повече жени и девойки вземат участие в обществения живот. Появява се младежката линия в облеклото. И основната реформа на дамското бельо е освобождаването от корсета. Появява се сутиенът, наричан „поддръжка на гърлото“, „гърдокрепител“, „гърдодържач“, „брустхалтер“, „бюстхалтер“, „коректор на гърди“, „нагръдно елече“.

Корсетът частично е заменен от „колан с жартиери“, който служи за прикрепване на дългите чорапи. До откриването на чорапогащите ластичният колан е незаменим. Жартиерите имат практическо предназначение, но те стават и синоним на секси облекло. С появата на еластичните материи корсажът се превръща в най-нежното развитие на корсета, представлява сутиен и колан за ханша, обединени в едно. Днес това е тъй нареченото ”сценично облекло” , или иначе казано секси бельо за специални моменти. Жартиерът, корсажът, дори и корсетът, днес разпалват въобръжението и възбуждат страстта.

След 1920 г. дамското бельо се променя драстично. Жените, а и производителите започват да обръщат повече внимание на комфорта, премахват всякакви ненужни копчета, връзки и др.; използват нови материали, за да стане бельото по-удобно и по-приятно за носене. То се олекотява, става по-ефирно. Шие се от по-фини платове – опал, батиста, креп-сатен, креп де шин, воал, жарсе, хасе. То е не само бяло, а и цветно – розово, жълто, светлосиньо, кремаво, „бананов цвят“ и в други светли тонове. Долната фуста отпада. Гащите са по-къси – като шорти. Комбинезонът е с дължина до коленете и с тесни презрамки.